Чип тунинг при голямо надморско равнище
Всички знаем, че надморското равнище е определящо за количеството кислород във въздуха. При височина над 3000 м, мощността на двигателя се намаля приблизително 30%, поради липсата на кислород и значително по-ниско налягане на въздуха. За това и чип тунинг при такива условия си има своите особености.
При автомобили без принудително пълнене, загубата на мощност е най-изразена. Затова трябва да се предприема при чип тунинг и съответните корекции в горивните карти. Съвременните бензинови горивни системи, предлагат корекция на впръскването в зависимост от атмосферното налягане. Това в повечето случай е чрез задаване стойности на ламбдата над 1,
Чип тунинг при голямо надморско равнище
опитвайки се да обеднят сместа. Това се налага заради факта, че засмукваното количество кислород е по-малко, и впръсканото гориво трябва да намали. Но в режимите на ускорение и на „пълна газ”, сместа остава непроменена, което в състезателно темпо се отразява в допълнителен спад на мощността и драстичен преразход на гориво. Максимална мощност при атмосферни бензинови мотори имаме около A/F 12.6, и при чип тунинг трябва това да се цели.
Този проблем е разгледан отлично при самолетите, където при карбураторните двигатели в купето има обеднител на сместта. Заедно с датчик за температурата на изгорелите газове, може да се настройва в движение количеството гориво.
Съвсем наскоро прочетох изказване на българския отбор участващ на Дакар 2012 „Българите имаха проблеми при подхода към Андите с електрониката и инжекциона, който не впръсква повече гориво при разредения въздух на голямата надморска височина и това прави горивната смес по-бедна.”, което още веднъж доказва, че автомобилната електроника не е лъжица за всяка уста.
